окелавил

Речник на българския език

1. окелавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окелавил е производна форма на окелавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окелавил — мин. деят. св. прич. м. р.

окелавил е производна форма на окелавя (мин. деят. св. прич. м. р.).