окелавели

Речник на българския език

1. окелавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окелавели е производна форма на окелавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окелавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окелавели е производна форма на окелавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. окелавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окелавели е производна форма на окелавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. окелавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окелавели е производна форма на окелавея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).