окелавеело е

Речник на българския език

1. окелавеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавеело е е производна форма на окелавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).