окелавеело

Речник на българския език

1. окелавеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окелавеело е производна форма на окелавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окелавеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окелавеело е производна форма на окелавея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).