окелавеел

Речник на българския език

1. окелавеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окелавеел е производна форма на окелавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окелавеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окелавеел е производна форма на окелавея (мин. деят. несв. прич. м. р.).