окачала

Речник на българския език

1. окачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окачала е производна форма на окачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окачала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окачала е производна форма на окачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. окачала — мин. деят. св. прич. ж. р.

окачала е производна форма на окачам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. окачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окачала е производна форма на окачам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. окачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окачала е производна форма на окача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. окачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окачала е производна форма на окача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).