окаменяло

Речник на българския език

1. окаменяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окаменяло е производна форма на окаменея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окаменяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окаменяло е производна форма на окаменея (мин. деят. св. прич. ср. р.).