окаменявал

Речник на българския език

1. окаменявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окаменявал е производна форма на окаменявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окаменявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окаменявал е производна форма на окаменявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окаменявал — мин. деят. св. прич. м. р.

окаменявал е производна форма на окаменявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окаменявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окаменявал е производна форма на окаменявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).