окаменели

Речник на българския език

1. окаменели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окаменели е производна форма на окаменея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окаменели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окаменели е производна форма на окаменея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).