окаляло

Речник на българския език

1. окаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окаляло е производна форма на окалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окаляло е производна форма на окалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окаляло е производна форма на окалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окаляло е производна форма на окалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).