окаишил

Речник на българския език

1. окаишил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окаишил е производна форма на окаиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окаишил — мин. деят. св. прич. м. р.

окаишил е производна форма на окаиша (мин. деят. св. прич. м. р.).