оказвал съм

Речник на българския език

1. оказвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оказвал съм е производна форма на оказвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оказвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оказвал съм е производна форма на оказвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. оказвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оказвал съм е производна форма на оказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).