оказвал е

Речник на българския език

1. оказвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оказвал е е производна форма на оказвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оказвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оказвал е е производна форма на оказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оказвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оказвал е е производна форма на оказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).