оказвало

Речник на българския език

1. оказвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оказвало е производна форма на оказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оказвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оказвало е производна форма на оказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оказвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оказвало е производна форма на оказвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оказвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оказвало е производна форма на оказвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).