оказва

Речник на българския език

1. оказва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оказва е производна форма на оказвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оказва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оказва е производна форма на оказвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оказва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оказва е производна форма на оказвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).