окаела

Речник на българския език

1. окаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окаела е производна форма на окая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окаела е производна форма на окая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).