окадил

Речник на българския език

1. окадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окадил е производна форма на окадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окадил — мин. деят. св. прич. м. р.

окадил е производна форма на окадя (мин. деят. св. прич. м. р.).