озъбил

Речник на българския език

1. озъбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озъбил е производна форма на озъбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озъбил — мин. деят. св. прич. м. р.

озъбил е производна форма на озъбя се (мин. деят. св. прич. м. р.).