озъбвал

Речник на българския език

1. озъбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озъбвал е производна форма на озъбвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озъбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озъбвал е производна форма на озъбвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озъбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

озъбвал е производна форма на озъбвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. озъбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

озъбвал е производна форма на озъбвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).