озорил е

Речник на българския език

1. озорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озорил е е производна форма на озоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озорил е е производна форма на озоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).