озорила е

Речник на българския език

1. озорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озорила е е производна форма на озоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озорила е е производна форма на озоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).