ознаменувала

Речник на българския език

1. ознаменувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ознаменувала е производна форма на ознаменувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ознаменувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ознаменувала е производна форма на ознаменувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ознаменувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ознаменувала е производна форма на ознаменувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ознаменувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ознаменувала е производна форма на ознаменувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).