ознаменувал

Речник на българския език

1. ознаменувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ознаменувал е производна форма на ознаменувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ознаменувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ознаменувал е производна форма на ознаменувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ознаменувал — мин. деят. св. прич. м. р.

ознаменувал е производна форма на ознаменувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ознаменувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ознаменувал е производна форма на ознаменувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).