оземляло

Речник на българския език

1. оземляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оземляло е производна форма на оземля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оземляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оземляло е производна форма на оземля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).