оземлял

Речник на българския език

1. оземлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оземлял е производна форма на оземля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оземлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оземлял е производна форма на оземля (мин. деят. несв. прич. м. р.).