оземлявал

Речник на българския език

1. оземлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оземлявал е производна форма на оземлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оземлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оземлявал е производна форма на оземлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оземлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оземлявал е производна форма на оземлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оземлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оземлявал е производна форма на оземлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).