оземлил

Речник на българския език

1. оземлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оземлил е производна форма на оземля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оземлил — мин. деят. св. прич. м. р.

оземлил е производна форма на оземля (мин. деят. св. прич. м. р.).