оздравяло

Речник на българския език

1. оздравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оздравяло е производна форма на оздравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оздравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оздравяло е производна форма на оздравя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. оздравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оздравяло е производна форма на оздравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. оздравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оздравяло е производна форма на оздравея (мин. деят. св. прич. ср. р.).