оздравил

Речник на българския език

1. оздравил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оздравил е производна форма на оздравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оздравил — мин. деят. св. прич. м. р.

оздравил е производна форма на оздравя (мин. деят. св. прич. м. р.).