озверявал

Речник на българския език

1. озверявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озверявал е производна форма на озверявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озверявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озверявал е производна форма на озверявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озверявал — мин. деят. св. прич. м. р.

озверявал е производна форма на озверявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. озверявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

озверявал е производна форма на озверявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).