озвереел

Речник на българския език

1. озвереел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озвереел е производна форма на озверея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озвереел — мин. деят. несв. прич. м. р.

озвереел е производна форма на озверея (мин. деят. несв. прич. м. р.).