озарявал си

Речник на българския език

1. озарявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озарявал си е производна форма на озарявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. озарявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озарявал си е производна форма на озарявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. озарявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озарявал си е производна форма на озарявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).