озарявал е

Речник на българския език

1. озарявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озарявал е е производна форма на озарявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озарявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озарявал е е производна форма на озарявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озарявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озарявал е е производна форма на озарявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).