озарявало

Речник на българския език

1. озарявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озарявало е производна форма на озарявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озарявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озарявало е производна форма на озарявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. озарявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

озарявало е производна форма на озарявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. озарявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озарявало е производна форма на озарявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).