озарил е

Речник на българския език

1. озарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озарил е е производна форма на озаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озарил е е производна форма на озаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).