озарила

Речник на българския език

1. озарила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озарила е производна форма на озаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озарила — мин. деят. св. прич. ж. р.

озарила е производна форма на озаря (мин. деят. св. прич. ж. р.).