озарил

Речник на българския език

1. озарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озарил е производна форма на озаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озарил — мин. деят. св. прич. м. р.

озарил е производна форма на озаря (мин. деят. св. прич. м. р.).