озарело

Речник на българския език

1. озарело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озарело е производна форма на озаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озарело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озарело е производна форма на озаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).