озарели

Речник на българския език

1. озарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

озарели е производна форма на озаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

озарели е производна форма на озаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).