озаптявало

Речник на българския език

1. озаптявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаптявало е производна форма на озаптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озаптявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаптявало е производна форма на озаптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. озаптявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

озаптявало е производна форма на озаптявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. озаптявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

озаптявало е производна форма на озаптявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).