озаптявал

Речник на българския език

1. озаптявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаптявал е производна форма на озаптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озаптявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаптявал е производна форма на озаптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озаптявал — мин. деят. св. прич. м. р.

озаптявал е производна форма на озаптявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. озаптявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

озаптявал е производна форма на озаптявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).