озаптило

Речник на българския език

1. озаптило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаптило е производна форма на озаптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озаптило — мин. деят. св. прич. ср. р.

озаптило е производна форма на озаптя (мин. деят. св. прич. ср. р.).