озаптила

Речник на българския език

1. озаптила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озаптила е производна форма на озаптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озаптила — мин. деят. св. прич. ж. р.

озаптила е производна форма на озаптя (мин. деят. св. прич. ж. р.).