озаглавял

Речник на българския език

1. озаглавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавял е производна форма на озаглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озаглавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

озаглавял е производна форма на озаглавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).