озаглавявал е

Речник на българския език

1. озаглавявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавявал е е производна форма на озаглавявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озаглавявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавявал е е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. озаглавявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавявал е е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).