озаглавявала

Речник на българския език

1. озаглавявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озаглавявала е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. озаглавявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

озаглавявала е производна форма на озаглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. озаглавявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

озаглавявала е производна форма на озаглавявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. озаглавявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

озаглавявала е производна форма на озаглавявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).