озаглавил си

Речник на българския език

1. озаглавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озаглавил си е производна форма на озаглавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. озаглавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

озаглавил си е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).