озаглавил е

Речник на българския език

1. озаглавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавил е е производна форма на озаглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. озаглавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

озаглавил е е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).