озаглавило е

Речник на българския език

1. озаглавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаглавило е е производна форма на озаглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. озаглавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

озаглавило е е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).