озаглавили

Речник на българския език

1. озаглавили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

озаглавили е производна форма на озаглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. озаглавили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

озаглавили е производна форма на озаглавя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).